Нашите първи дългоочаквани пътешествия из България

След дългата пауза е време да започнем отново да планираме онова, което обичаме най-много – пътешествия! Макар никой от нас да не е предполагал, че ще сложи „пауза“ на пътуванията за почти два месеца, е време да се завърнем отново към най-любимото си занимание. Попитахме няколко от травъл блогърите в АСТОМ кое ще бъде първото пътуване, на което ще се отправят след края на извънредното положение.

В следващите редове сме събрали много и разнообразни идеи за красиви морски места, планински върхове със спиращи дъха гледки, природни феномени, автентични български селища и още много идеи, които да ви вдъхновят да преоткриете България! Винаги сме обичали да пътуваме из България и това лято отново ще го направим!

Връх Стража в Трънско

Ели от блога „Друми в думи

pogled-ot-dragovski-kamikПролетта е време за водопади и всяка пролет обикновено посещавам по няколко. За съжаление, още известно време няма да мога да стигна до някой от водопадите, които съм планирала – Копренски водопади, Видимско пръскало и др., тъй като те се намират сравнително далеч от София и до там ще трябва да ходя с преспиване, а хотелите и къщите за гости все още са затворени.

От друга страна, много ми харесва да посещавам планински първенци и панорамни върхове с гледки, пълнещи окото. Един такъв връх е връх Стража, висок 1389 метра, първенец на Парамунската планина. Наричан е още Парамунски връх и Големи връх. Намира се в Трънския край.

Избрах си го поради няколко причини. Първо, си го бях набелязала за изкачване през зимата, преди ковита, но тогава бях възпрепятствана в последния момент. След това се качих на друг връх в Трънския край – Драговски камик и погледнах от него към Стража. Гледката ми хареса (на снимката). Трето, доколкото проучих, маршрутът е сравнително кратък – около два часа в посока, не е труден, но си има своите предизвикателства.

 

Скален феномен „Тримата братя“ край Айтос

Боряна от блога „Пътеписаници

Тримата братя
Първото място, което искам да посетя след края на извънредното положение, е скалният феномен „Тримата братя“ в моя роден град Айтос! Това е едно от първите причудливи места, до които съм пътешествала. Свързвам го с моето детство и прекрасните спомени, които съм имала там.

„Тримата братя“ всъщност са три огромни камъка, извисяващи се над града. Легендата разказва, че това са трима братя, които са бранили града от неприятели още в най-древни времена. През нощта те бдят на своя пост, а щом изгрее слънцето, се вкаменяват. Местните вярват, че тези неуловими трима братя-юнаци продължават да пазят града и до днес.

До „Тримата братя“ можете да стигнете през прекрасния парк „Славеева река“. В началото му се намира архитектурно-етнографски комплекс „Генгер“, където има алея на занаятите, подобна на тази в ЕМО „Етър“. В парка има спортни площадки и зоологическа градина, която също можете да посетите.

За да стигнете до скалния феномен, преди входа на зоопарка завийте надясно и продължете само направо. Асфалтовият път свършва при една каменна чешма и след това започва добре отъпкана пътека. Пред вас ще се разкрият красиви гледки към града и околията.

Щом стигнете до фигурите на „Тримата братя“, ще видите как се извисяват като пазители над спокойния град. Край тях ще забележите едно необикновено растение – генгер! Другото му име е „айтоски клин“ и „бодливо сграбиче“. Това е вид бодлив храст, а единственото му естествено находище в света е именно в Айтос!

 

Ивановските скални църкви и Скален манастир „Свети Димитър Басарбовски“

Юлия от блога „Orphee Way

Varna
След като извънредното положение приключи и отново имаме възможността да пътуваме, първите две места, които ще посетя са Ивановските скални църкви и Скален манастир „Свети Димитър Басарбовски“ край Русе. Аз съм от Силистра, но живея във Варна, и при първото ми прибиране у дома задължително ще отделя един ден да отскоча до тези две забележителности. Интересно е как това, което е на една ръка разстояние винаги остава на заден план за „после“ и това после като че ли трудно настъпва.

Защо се спрях именно на тези забележителности?

Защото освен Русе и Силистра, не съм посещавала други интересни маршрути в региона. Също така, през май-юни природата наоколо ще е много красива и зелена и ще можем да си направим пикник на открито, както и страхотни снимки. В съчетание с уникалните културно-исторически обекти, които ще можем да разгледаме и да научим повече за тях на място, мисля, че ще се получи едно доста вълнуващо еднодневно бягство от града.

Ако успея да планирам това пътуване през юни, задължително ще включа в програмата си и отбивка до село Малък Преславец, където по това време на годината ще мога да видя най-голямата популация от водни лилии в страната.

 

Дяволският мост

Любомира от блога „Bulgarian On The Go

Devils Bridge, Bulgaria
Дяволският мост в община Ардино е едно от местата в България, които винаги съм искала да видя със собствените си очи. Освен че е един от най-красивите мостове в родината ни, Дяволският мост е обявен и за паметник на културата през 1894, заради впечатляващото майсторство, с което е построен.

Мостът се свързва с много легенди, особено такива за произхода на името му, макар и да не се е стигнало до точен отговор на този въпрос. Смята се, че между 11 и 12 часа преди обед от моста може да се види обликът на дявола в отражението на водата, когато се образува окръжност от сянката. Други пък казват, че в един от камъните си личи отпечатък от стъпката на Сатаната.

Зданието датира от началото на ХVІ век, въпреки че съществувал и още по време на Римската империя, но в друг си вид. Мостът е бил разрушен през годините, но султан Селим І нарежда той да бъде възстановен именно в началото на ХVІ век.

Дяволският мост се издига над река Арда, в близост до с. Дядовци, като най-лесно може да се достигне с автомобил, следвайки указания с табели път. Последните 2км представляват черен път, които могат да бъдат извървени и пеша.

Това е една прекрасна дестинация за еднодневна разходка, когато искаме да избягаме от забързаното си седмично ежедневие и да се насладим на малко време сред природата.

 

Старият Несебър

Лили от блога „Travel Journal by Lilly

Nessebar-2
Несебър е любим на много хора, но малко са тези, които го посещават извън лятото. А същност неговият чар може да бъде видян най-вече през май, когато сякаш малкият полуостров се събужда от зимен сън и из града започва да кипи живот отново. По улиците все още няма много туристи, а рибарите боядисват своите лодки и се готвят да ги пуснат в морето.

Нямам търпение този май отново да се върна в Несебър, да се събуждам с гласа на гларусите,  да се изгубя по тесните калдъръмени улици, да слушам вълните на крайбрежната алея и да се разходя из пристанището по залез слънце. Ще се потопя в хилядолетната история на Несебър, още от времето на древна Месембрия, ще посетя археологическия музей и ще разгледам всички стари църкви на малкия полуостров, в които не съм ходила от дете.

 

Връх Вейката

Любомира от блога „Огледалото на Мира

Връх Вейката
Зелен килим покрива планинските склонове; лек вятър разнася омайващия аромат на люляка и поклаща върбите край реката; старци седят на пейка пред смесения магазин в селото и си говорят; кучета кротко спят на шарена сянка; в далечината дядо тегли магаре по калдъръмения път. Типични гледки за любимите Източни Родопи. Липсват ми. Липсва ми Маджарово с щъркелите и белоглавите лешояди; липсват ми меандрите на Арда и необятните язовири; липсват ми скалните пещери, древните крепости и светилища. Липсва ми просторът, свободата и безвремието на Източните Родопи. И знам къде ще отида след изолацията.

Да, определено ще отида в Източните Родопи, когато отново може да се пътува. Ще обикалям из селата, ще бера билки по поляните, ще си купя мед, сладко от малини и овче мляко. Искам отново да усетя летния дъжд и да лежа на тревата под открито небе. Ще отседна в село Кирково и ще изкача връх Вейката. Имам незабравими спомени оттам.

Изкачването на връх Вейката е изключително живописен преход, който започва от село Горно Къпиново. Върхът се намира в планинския рид Гюмюрджински снежник. Със скромните си 1463 м връх Вейката е най-южната географска точка на България и най-високият връх в Източните Родопи на територията на България (най-високият връх в Източните Родопи е връх Орлица, 1483 м, но той се намира в гръцката част на рида Гюмюрджински снежник). Преходът е продължителен, изкачването е пет-шест часа, слизането – три. Но затова пък всяка минута е щастие – гледките във всички посоки са невероятни. Смесени гори от бук, ела и планински явор, поляни с божури и свежи билки. При ясно време се вижда Егейско море и дори остров Тасос.

 

Белоградчишките скали

Надя от блога „Тефтерчето на един Пътешественик

prohodna-cave-4
С голямо любопитство бих се упътила към непознатия за мен Северозапад! Последния път, когато пътувах в тази посока стигнах до пещера Проходна, известна още като „Божиите очи“ и наистина бях изумена. Сега мечтите ми се простират още по-далеч на запад, за да посетя още едно от най-невероятните творения на природата – Белоградчишките скали!

Изумителните скални образувания векове наред вдъхновяват човешкото въображение и получават всевъзможни имена. Най-популярните сред тях са Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и всички те произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях пък разказват любопитни легенди. Нямам търпение да видя и припозная всички тях на живо и да се докосна до енергия на този феномен.

Сред внушителните Белоградчишки скали се простира Белоградчишката крепост, построена още през III век от древните римляни. Крепостта имала наблюдателна функция, като използвали естествената защита на скалите. През вековете крепостта служи още на византийци, българи и турци, бива надграждана и разширявана. Днес тя пленява с уникалната си архитектура и със спиращите дъха гледки към Белоградчишките скали. Изключително вълнуващо е изкачването по многобройните стъпала до върха, а най-високата ѝ точка, наречена Първа плоча, разкрива неповторима панорама към Стара планина.

 

Ботаническа градина и Дворецът в Балчик

Джорджа от блога „Saveti.bg

balchik

При въпросът кое е първото място в България, което ще посетиш след края на ситуацията, в главата ми изникват десетки възможности и идеи – всички сред природата. Планини, гледки, море – сякаш всичко ме зове.

Но тъй като се намирам на Северното Черноморие, избрах място в околностите. Място, което ме очарова изключително много с цветята и красотата си, и нямам търпение да посетя отново.

Това са Ботаническата градина и Дворецът в Балчик, обединени в архитектурно-парков комплекс. Самата местност е изключително красива, а навремето е впечатлила дори румънската кралица Мария Единбургска, която избира именно това място за своя лятна резиденция.

Проектиран от италиански архитекти, целият дворец е изграден терасовидно върху балчишките скали, гледащи към морския бряг. Градините са свързани помежду си със стръмни стъпала и изящни арки и тунели.

А в архитектурата на 46-те сгради и многобройните градини са вплетени елементи от различни култури и религии, отново по желание на кралицата.

През 1955 г. част от парка се превръща в Ботаническа градина, звено на Софийския университет. Интересно е да споменем, че тя е и спасителен център на редки и застрашени видове по Вашингтонската конвенция.

Препоръчвам ви да се разходите из Двореца и градините и да се полюбувате на цветята, зеленината и впечатляващата архитектура на комплекса. Едно е сигурно – няма как да ви оставят безразлични!

 

Синеморец

Семейство Толеви от блога „Family Travel Spirit

Синеморец
Когато си в изолация от 4 месеца(да, ние от януари сме затворени) започваш да мечтаеш много по предстоящи и изминали пътувания. Какво си посетил, как е можело да се насладиш на повече местенца. Чудиш се дали летните ти планове ще се осъществят, дали ще можеш да заведеш детето на така жадуваното от него море.

И така, от хора пренебрегвали морето, тази година Надя и Стефи си мечтаят само за него. Слънце, пясък, топла вода, лятна музика, общо взето всички клишета, които са ви до болка познати за така нареченият „Витамин Sea”. Ах, допиха ни се коктейли. Но да се върнем на мястото, което първо искаме да посетим тази година и това е Синеморец.

Когато живеехме във Варна, за 10 години успяхме доста добре да се насладим на Северното Черноморие, но така и не ни оставаше време за Южното. Най-далеч сме стигали до Китен. Но Синеморец все повече ни изкушава последните години. От снимките, които сме виждали ни лъха спокойствие, без ужасно застрояване, без тълпи. Виждаме „любимото синьо“ навсякъде, съчетано със зеленина. А Силистар и устието на Велека ни намигат от около 2-3 години със своята комбинация от море и Странджа планина. Мечтаем си да видим тези райски кътчета и по изгрев, и по залез. Понеже са съвсем едно до друго, ще бъдат нашата следваща цел по Черноморието.

 

Връх Вежен

Панайот от блога „Trips Journal

връх Вежен
От известно време нещо ме тегли към Балкана. Дали защото най-малко съм обикалял там, не зная, но погледът ми е насочен натам. Тетевенският край е една от любимите ми дестинации сред планината. За щастие имаме близки приятели от там и му се наслаждавам от време на време. Обвит е от такива форми, които всеки път ме оставят безмълвен. Но ми се ще да видя тамошната планина по-навътре и по-нависоко. Харесал съм си едно кръгче в района на връх Вежен и хижа Бенковски. Зимата тъкмо му се наканих и взех да карам едни ангини, та свят ми се зави. Сега обаче му е ред. Все ми се струва, че ще ми предложи нещо специално, макар на пръв поглед да не изглежда кой знае какво. Само да не ме посрещне с мъгла.

Някой петък след работа ще стискам гладен докато стигна до Рибарица. Не мога да пропусна скарата на култовата механа „При войводата“ в местността Костина, макар да не ми е по път. После доволно ще си продължа към хижа Вежен. На следващия ден ми се струва, че връх Вежен няма да е трудна цел. Затова вероятно ще повървя малко по билото до Тетевенска баба преди да сляза към хижа Бенковски. Казват, че било райско там. Ще видим. И на залез и на изгрев. А в неделя – надолу.

 

Боженци

Станислава от блога „Sun and Sany

bojenci-sunandsany
Eдно от местата, на които нямам търпение да се върна отново, е архитектурен резерват Боженци. Миналият ми престой тук беше кратък, затова този път съм решила, че ще си отделя цял един ден за това райско кътче. Със сигурност ще се отбия през менгемата – работилница за пречистване на восък от 19 в. и ще се запозная с процеса отблизо.

Боженските къщи са запазени във възрожденски стил с типичния чардак и покрив от каменни плочи, като 6 от тях са къщи за гости и предлагат настаняване. Нощувка тук и хапване в някоя от 4-те механи е задължителна част от плана ми, както и екопътеката, свързваща Боженци с Дряновския манастир. Освен нея, има още 2 маршрута – до Габрово и до Трявна. С екопътеката до Габрово е свързана историята на Дядо Миньо Попа, който давал пари да се поддържа пътят, за да се разхожда бос по него и да не износва обувките си. Освен тази, тук има още няколко интересни истории и легенди, които си заслужава човек да чуе. Освен със силна възрожденска атмосфера, Боженци се гордее и с прекрасна природа. Препоръчвам на всеки, който иска да се потопи в сърцето на България. Още за това магическо място разказвам в блога си.

 

Преход към връх Мальовица в Рила

Мария от блога „TRAVELLING BUZZ

Malyovitsa

На по-малко от два часа път от София, Рила е една от предпочитаните планини за еднодневни разходки в планината. След два месеца вкъщи, краят на забраните за пътуване и излизане от града се оказа една от най-добрите новини, която бях чувала последно време. С огромно удоволствие се насочих към Национален парк Рила и преходът към връх Мальовица – гордо издигащ се на над 2700 метра.

Бях изкачвала върха преди две години в лятно време, но не съм била в планината с толкова много сняг. Оказа се изключително предизвикателство, което определено си заслужава. Мальовица е доста посещаван туристически маршрут в Рила и има защо. В тази част от планината има страхотни гледки – ако изкачите върха, се виждат Рилския манастир, Мальовишките езера, Урдините езера. През май, снегът е все още до колене и е необходимо да се следва зимната маркировка за изкачване на върха. Хубаво е и да се предвиди повече време, тъй като вървенетo в сняг е по-бавно и по-трудоемко, отколкото в летен терен. Но едно е сигурно – преходите в Рила винаги са истински рай за очите, тялото и душата.

 

Велоизлет край Трън

Радослав от блога „С деца на планина

ВелоЕрул

Предполагам, че ще си изберем един от трите кратки кръга, за да „вкусим“ от маршрута ВелоЕрул, да разберем дали си „подхождаме“. Сигурен съм, че ще си паснем и ще се върнем и за останалите кръгчета, а защо не и за целия маршрут.
Велоерул би трябвало да е подходящ за всякаки колоездач, та дори и такива без много опит. Според описанието, минавайки по маршрута колоездачите ще се насладят на китни, скрите селца,  живописни планински гледки, могат да отскочат до няколко манастира, два интересни музея и дори две био ферми. Маршрутът започва от с. Глоговица, а най-високата точка е с. Ерул. Ние го планираме като семеен маршрут с две деца на 6 и 8г и се надявам съсвем скоро да мога да споделя лични впечатления, снимки и клип от това приключение. Искам да спомена, че този веломаршрут съществува до голяма степен благодарение на доброволчески труд и усилия.

 

Пещерата Лепеница край Белоградчик – феномен на два етажа

Алекс от блога „Travelbetterbg

пещера-Лепеницата
Колкото и да пътувам из България винаги откривам някое кътче, което съм пропуснал при предишно свое посещение. Така се случи и тази събота, когато посетих за пореден път Белоградчик и околностите. Този път нещата бяха различно, защото видях природата от въздуха при първото си пътуване с балон с горещ въздух. И там нейде нашият любезен домакин ни показа от въздуха пещера Лепеница. Името ми беше познато, защото познавам пещера с това име край Ракитово, но не знаех, че има и друга със същото име в България.

От въздуха тя ми се стори като две очи, разположени едно над друго, но нямах представа, че в същия ден часове по-късно ще се разхождам по зениците на пещерата.
Това се случи сред преход с колело в дебрите на скалите и по горски пътища, когато стигнахме частта, наречена Маркашница, име на стара крепост, чието име и етимология никой не успя да ми каже откъде идват и какво означават, оставихме колета и продължихме пеш по място със страхотна гледка, което задържа вниманието ни.
След снимки и изумителна панорама се спуснахме по пътека, която в последните два месеца явно не бе виждала човешко присъствие, защото се наложи да премахваме клони и треви, за да минем нормално. След спускането, последва изкачване и пещерата се разкри пред нас със своето великолепие. Първо преминахме през първия и етаж и негова крайна част, приличаща на утроба, за да се качим на горното панорамно око, което веднага ни грабна със своята рамка и гледка. За да бъде радостта пълна приятел от групата пусна народна музика, която погали и слуха ни, защото зрението ни преливаше от зеленина и скали, изникнали от хоризонта.

Чувството да бъдеш в лоното на тази древна пещера беше неописуемо и нито снимките, нито видеото може да покаже гледката в пълния и блясък. Навсякъде може да прочетете повече за пещерата, но за мен удивителното бе това, че е съхранила цели 7 хиляди години този уникален поглед, прозорец към природата. Посетете я! Няма да съжалявате, защото тя е много лепа (от сръбски красива), макар да няма сталактити или сталагмити. Тя може да бъде идеално допълнение към пещерите в региона Магурата, Венеца и Леденика. Приятен път, приятели!

final-opt

Ние, травъл блогърите от АСТОМ ще изберем България за нашите предстоящи пътешествия и приключения, а ти?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *